събота, 5 март 2011 г.

Оперета

Увертюра към един измислен свят,
зад завесите танцуват хора без души.
Те умират, раждат се във образи безброй,
но пред публика от неми, глухи и слепци.

Тежък грях навярно тегне тук над нас.
И мечтите пъплят нейде из паважа.
И тълпите стъпкват устрема ни всеки час.
Трудно ми е, ала искам да разкажа.

Във антракта може би, навярно във антракта,
горе, от балкона, аз ще се надсмея.
Над живота тъжен, скучен, всемогъщ
и над своята трагична епопея.

Защо не вярваш и защо мълчиш?
И как да вярваш като няма вяра.
Сълзите от олово навярно те душат:
ще снемеш ли от плещите си днес товара?

Оперетата – безкраен карнавал,
е оазис във житейската пустиня.
А аплаузите ги няма, нито ек.
Обществото гледа и виновно кима.

Няма коментари:

Публикуване на коментар